немея

Речник на българския език

немѐя непреходен глагол от несвършен вид (тип 160ii) редактиране

Значение

немѐеш, мин. св. немя̀х, мин. прич. немя̀л, несв. Стоя като ням, не говоря, мълча. Немея пред красотата ѝ.

Грешни изписвания (3)

  • немеъ
  • нимеъ
  • нимея

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице не-мея не-ме-ем
2 лице не-ме-еш не-ме-е-те
3 лице не-мее не-ме-ят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице не-мях не-мях-ме
2 лице не-мя не-мях-те
3 лице не-мя не-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице не-ме-ех не-ме-ех-ме
2 лице не-ме-е-ше не-ме-ех-те
3 лице не-ме-е-ше не-ме-е-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице немял съм немяла съм немяло съм немели сме
2 лице немял си немяла си немяло си немели сте
3 лице немял е немяла е немяло е немели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях немял бях немяла бях немяло бяхме немели
2 лице беше немял беше немяла беше немяло бяхте немели
3 лице беше немял беше немяла беше немяло бяха немели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще немея ще немеем
2 лице ще немееш ще немеете
3 лице ще немее ще немеят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм немял ще съм немяла ще съм немяло ще сме немели
2 лице ще си немял ще си немяла ще си немяло ще сте немели
3 лице ще е немял ще е немяла ще е немяло ще са немели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да немея щяхме да немеем
2 лице щеше да немееш щяхте да немеете
3 лице щеше да немее щяха да немеят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм немял щях да съм немяла щях да съм немяло щяхме да сме немели
2 лице щеше да си немял щеше да си немяла щеше да си немяло щяхте да сте немели
3 лице щеше да е немял щеше да е немяла щеше да е немяло щяха да са немели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице немеел съм немеела съм немеело съм немеели сме
2 лице немеел си немеела си немеело си немеели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице немял съм немяла съм немяло съм немели сме
2 лице немял си немяла си немяло си немели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм немял била съм немяла било съм немяло били сме немели
2 лице бил си немял била си немяла било си немяло били сте немели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да немея щяла съм да немея щяло съм да немея щели сме да немеем
2 лице щял си да немееш щяла си да немееш щяло си да немееш щели сте да немеете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм немял щяла съм да съм немяла щяло съм да съм немяло щели сме да сме немели
2 лице щял си да си немял щяла си да си немяла щяло си да си немяло щели сте да сте немели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих немял бих немяла бих немяло бихме немели
2 лице би немял би немяла би немяло бихте немели
3 лице би немял би немяла би немяло биха немели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
не-мей не-мей-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род не-мял
непълен член не-ме-лия
пълен член не-ме-ли-ят
женски род не-мя-ла
членувано не-мя-ла-та
среден род не-мя-ло
членувано не-мя-ло-то
множествено число не-ме-ли
членувано не-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род не-ме-ел
женски род не-ме-е-ла
среден род не-ме-е-ло
множествено число не-ме-е-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род не-ме-ещ
непълен член не-ме-е-щия
пълен член не-ме-е-щи-ят
женски род не-ме-е-ща
членувано не-ме-е-ща-та
среден род не-ме-е-що
членувано не-ме-е-що-то
множествено число не-ме-е-щи
членувано не-ме-е-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

не-ме-ей-ки