немяло

Речник на българския език

1. немяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

немяло е производна форма на немея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. немяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

немяло е производна форма на немея (мин. деят. св. прич. ср. р.).