немеело

Речник на българския език

1. немеело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

немеело е производна форма на немея (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. немеело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

немеело е производна форма на немея (мин. деят. несв. прич. ср. р.).