немя

Речник на българския език

1. немя — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

немя е производна форма на немея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

2. немя — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

немя е производна форма на немея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).