нашумя

Речник на българския език

нашумя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

нашумѝш, мин. св. нашумя̀х, мин. прич. нашумя̀л, св.вж. нашумявам.

Грешни изписвания (8)

  • нашомйа
  • нашомйъ
  • нашумйа
  • нашумйъ
  • нъшомйа
  • нъшомйъ
  • нъшумйа
  • нъшумйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-шу-мя на-шу-мим
2 лице на-шу-миш на-шу-ми-те
3 лице на-шу-ми на-шу-мят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-шу-мях на-шу-мях-ме
2 лице на-шу-мя на-шу-мях-те
3 лице на-шу-мя на-шу-мя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-шу-мях на-шу-мях-ме
2 лице на-шу-ме-ше на-шу-мях-те
3 лице на-шу-ме-ше на-шу-мя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нашумял съм нашумяла съм нашумяло съм нашумели сме
2 лице нашумял си нашумяла си нашумяло си нашумели сте
3 лице нашумял е нашумяла е нашумяло е нашумели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нашумял бях нашумяла бях нашумяло бяхме нашумели
2 лице беше нашумял беше нашумяла беше нашумяло бяхте нашумели
3 лице беше нашумял беше нашумяла беше нашумяло бяха нашумели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще нашумя ще нашумим
2 лице ще нашумиш ще нашумите
3 лице ще нашуми ще нашумят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нашумял ще съм нашумяла ще съм нашумяло ще сме нашумели
2 лице ще си нашумял ще си нашумяла ще си нашумяло ще сте нашумели
3 лице ще е нашумял ще е нашумяла ще е нашумяло ще са нашумели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да нашумя щяхме да нашумим
2 лице щеше да нашумиш щяхте да нашумите
3 лице щеше да нашуми щяха да нашумят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нашумял щях да съм нашумяла щях да съм нашумяло щяхме да сме нашумели
2 лице щеше да си нашумял щеше да си нашумяла щеше да си нашумяло щяхте да сте нашумели
3 лице щеше да е нашумял щеше да е нашумяла щеше да е нашумяло щяха да са нашумели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нашумял съм нашумяла съм нашумяло съм нашумели сме
2 лице нашумял си нашумяла си нашумяло си нашумели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нашумял съм нашумяла съм нашумяло съм нашумели сме
2 лице нашумял си нашумяла си нашумяло си нашумели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нашумял била съм нашумяла било съм нашумяло били сме нашумели
2 лице бил си нашумял била си нашумяла било си нашумяло били сте нашумели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нашумя щяла съм да нашумя щяло съм да нашумя щели сме да нашумим
2 лице щял си да нашумиш щяла си да нашумиш щяло си да нашумиш щели сте да нашумите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нашумял щяла съм да съм нашумяла щяло съм да съм нашумяло щели сме да сме нашумели
2 лице щял си да си нашумял щяла си да си нашумяла щяло си да си нашумяло щели сте да сте нашумели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нашумял бих нашумяла бих нашумяло бихме нашумели
2 лице би нашумял би нашумяла би нашумяло бихте нашумели
3 лице би нашумял би нашумяла би нашумяло биха нашумели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-шу-ми на-шу-ме-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-шу-мял
непълен член на-шу-ме-лия
пълен член на-шу-ме-ли-ят
женски род на-шу-мя-ла
членувано на-шу-мя-ла-та
среден род на-шу-мя-ло
членувано на-шу-мя-ло-то
множествено число на-шу-ме-ли
членувано на-шу-ме-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-шу-мял
женски род на-шу-мя-ла
среден род на-шу-мя-ло
множествено число на-шу-ме-ли