щяла съм да нашумя

Речник на българския език

1. щяла съм да нашумя — преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.

щяла съм да нашумя е производна форма на нашумя (преизк. накл., бъд. вр., 1 л., ед. ч., ж. р.).