нашумял съм

Речник на българския език

1. нашумял съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нашумял съм е производна форма на нашумя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. нашумял съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нашумял съм е производна форма на нашумя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. нашумял съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

нашумял съм е производна форма на нашумя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).