нашумяха

Речник на българския език

1. нашумяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нашумяха е производна форма на нашумя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нашумяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

нашумяха е производна форма на нашумя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).