начѐнка
—
съществително име, женски род
(тип 41)
Значение
мн. начѐнки, ж. Обикн. мн. Първи, начални прояви на нещо; зачатък, зародиш. Наченки на писменост.
Грешни изписвания (3)
- наченкъ
- нъченка
- нъченкъ
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | на-чен-ка | |
|---|---|---|
| членувано | на-чен-ка-та | |
| мн.ч. | на-чен-ки | |
| членувано | на-чен-ки-те | |
| звателна форма | — | |