семе

Речник на българския език

сѐме съществително име, среден род (тип 69) редактиране

Значение

мн. семена, ср.
1. Орган за размножение при растенията. Трябва да купим семе за посев.
2. Разг. Сперма.
3. Прен. Потомство.
Хамово семе.Пренебр. Незначителен, нищожен човек, скитник.
Хвърлям/хвърля семето (на нещо). — Поставям начало на нещо, причинявам появата на нещо. Хвърли в душата му семето на съмнението.

Грешни изписвания (1)

  • семи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. се-ме
членувано се-ме-то
мн.ч. се-ме-на
членувано се-ме-на-та