зачатък

Речник на българския език

зача̀тък съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. зача̀тъци, (два) зача̀тъка, м.
1. Зародиш (в 1 знач.).
2. Първи етап от биологичното развитие, начални клетки след зачеване.
3. Орган, останал в начален етап на развитие. Зачатък на опашка.
4. Прен. Първи етап от развитието на нещо; наченки. Зачатъци на пазарна икономика.

Грешни изписвания (3)

  • зачатак
  • зъчатак
  • зъчатък

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. за-ча-тък
непълен член за-ча-тъ-ка
пълен член за-ча-тъ-кът
мн.ч. за-ча-тъ-ци
членувано за-ча-тъ-ци-те
бройна форма за-ча-тъ-ка
звателна форма