нахвърля

Речник на българския език

1. нахвъ̀рля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

нахвъ̀рлиш, мин. св. нахвъ̀рлих, мин. прич. нахвъ̀рлил, св.вж. нахвърлям.

Грешни изписвания (7)

  • нафърлъ
  • нафърля
  • нахвърлъ
  • нъфърлъ
  • нъфърля
  • нъхвърлъ
  • нъхвърля

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице нах-вър-ля нах-вър-лим
2 лице нах-вър-лиш нах-вър-ли-те
3 лице нах-вър-ли нах-вър-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице нах-вър-лих нах-вър-лих-ме
2 лице нах-вър-ли нах-вър-лих-те
3 лице нах-вър-ли нах-вър-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице нах-вър-лех нах-вър-лех-ме
2 лице нах-вър-ле-ше нах-вър-лех-те
3 лице нах-вър-ле-ше нах-вър-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нахвърлил съм нахвърлила съм нахвърлило съм нахвърлили сме
2 лице нахвърлил си нахвърлила си нахвърлило си нахвърлили сте
3 лице нахвърлил е нахвърлила е нахвърлило е нахвърлили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нахвърлил бях нахвърлила бях нахвърлило бяхме нахвърлили
2 лице беше нахвърлил беше нахвърлила беше нахвърлило бяхте нахвърлили
3 лице беше нахвърлил беше нахвърлила беше нахвърлило бяха нахвърлили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще нахвърля ще нахвърлим
2 лице ще нахвърлиш ще нахвърлите
3 лице ще нахвърли ще нахвърлят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нахвърлил ще съм нахвърлила ще съм нахвърлило ще сме нахвърлили
2 лице ще си нахвърлил ще си нахвърлила ще си нахвърлило ще сте нахвърлили
3 лице ще е нахвърлил ще е нахвърлила ще е нахвърлило ще са нахвърлили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да нахвърля щяхме да нахвърлим
2 лице щеше да нахвърлиш щяхте да нахвърлите
3 лице щеше да нахвърли щяха да нахвърлят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нахвърлил щях да съм нахвърлила щях да съм нахвърлило щяхме да сме нахвърлили
2 лице щеше да си нахвърлил щеше да си нахвърлила щеше да си нахвърлило щяхте да сте нахвърлили
3 лице щеше да е нахвърлил щеше да е нахвърлила щеше да е нахвърлило щяха да са нахвърлили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нахвърлел съм нахвърлела съм нахвърлело съм нахвърлели сме
2 лице нахвърлел си нахвърлела си нахвърлело си нахвърлели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нахвърлил съм нахвърлила съм нахвърлило съм нахвърлили сме
2 лице нахвърлил си нахвърлила си нахвърлило си нахвърлили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нахвърлил била съм нахвърлила било съм нахвърлило били сме нахвърлили
2 лице бил си нахвърлил била си нахвърлила било си нахвърлило били сте нахвърлили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нахвърля щяла съм да нахвърля щяло съм да нахвърля щели сме да нахвърлим
2 лице щял си да нахвърлиш щяла си да нахвърлиш щяло си да нахвърлиш щели сте да нахвърлите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нахвърлил щяла съм да съм нахвърлила щяло съм да съм нахвърлило щели сме да сме нахвърлили
2 лице щял си да си нахвърлил щяла си да си нахвърлила щяло си да си нахвърлило щели сте да сте нахвърлили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нахвърлил бих нахвърлила бих нахвърлило бихме нахвърлили
2 лице би нахвърлил би нахвърлила би нахвърлило бихте нахвърлили
3 лице би нахвърлил би нахвърлила би нахвърлило биха нахвърлили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
нах-вър-ли нах-вър-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род нах-вър-лен
непълен член нах-вър-ле-ния
пълен член нах-вър-ле-ни-ят
женски род нах-вър-ле-на
членувано нах-вър-ле-на-та
среден род нах-вър-ле-но
членувано нах-вър-ле-но-то
множествено число нах-вър-ле-ни
членувано нах-вър-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нах-вър-лил
непълен член нах-вър-ли-лия
пълен член нах-вър-ли-ли-ят
женски род нах-вър-ли-ла
членувано нах-вър-ли-ла-та
среден род нах-вър-ли-ло
членувано нах-вър-ли-ло-то
множествено число нах-вър-ли-ли
членувано нах-вър-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род нах-вър-лел
женски род нах-вър-ле-ла
среден род нах-вър-ле-ло
множествено число нах-вър-ле-ли

2. нахвърля — сег. вр., 3 л., ед. ч.

нахвърля е производна форма на нахвърлям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. нахвърля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

нахвърля е производна форма на нахвърлям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. нахвърля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

нахвърля е производна форма на нахвърлям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).