нахвърлил си

Речник на българския език

1. нахвърлил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нахвърлил си е производна форма на нахвърля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. нахвърлил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

нахвърлил си е производна форма на нахвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).