нахвърлел

Речник на българския език

1. нахвърлел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахвърлел е производна форма на нахвърля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахвърлел — мин. деят. несв. прич. м. р.

нахвърлел е производна форма на нахвърля (мин. деят. несв. прич. м. р.).