нахвърлил

Речник на българския език

1. нахвърлил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

нахвърлил е производна форма на нахвърля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. нахвърлил — мин. деят. св. прич. м. р.

нахвърлил е производна форма на нахвърля (мин. деят. св. прич. м. р.).