настъпателен

Речник на българския език

настъпа̀телен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

настъпа̀телна, настъпа̀телно, мн. настъпа̀телни, прил. Който е в настъпление; активен. Настъпателни действия.
същ. настъпа̀телност, настъпателността̀, ж.

Грешни изписвания (15)

  • настапателен
  • настапателин
  • настапатилен
  • настапатилин
  • настъпателин
  • настъпатилен
  • настъпатилин
  • нъстапателен
  • нъстапателин
  • нъстапатилен
  • нъстапатилин
  • нъстъпателен
  • нъстъпателин
  • нъстъпатилен
  • нъстъпатилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. нас-тъ-па-те-лен
непълен член нас-тъ-па-тел-ния
пълен член нас-тъ-па-тел-ни-ят
ж. р. нас-тъ-па-тел-на
членувано нас-тъ-па-тел-на-та
ср. р. нас-тъ-па-тел-но
членувано нас-тъ-па-тел-но-то
мн. ч. нас-тъ-па-тел-ни
членувано нас-тъ-па-тел-ни-те