нарека

Речник на българския език

нарека̀ преходен глагол от свършен вид (тип 148tt) редактиране

Значение

наречѐш, мин. св. нарѐкох, мин. прич. нарѐкъл, св.вж. наричам.

Грешни изписвания (7)

  • нарекъ
  • нарика
  • нарикъ
  • нърека
  • нърекъ
  • нърика
  • нърикъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице на-ре-ка на-ре-чем
2 лице на-ре-чеш на-ре-че-те
3 лице на-ре-че на-ре-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице на-ре-кох на-ре-кох-ме
2 лице на-ре-че на-ре-кох-те
3 лице на-ре-че на-ре-ко-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице на-ре-чах на-ре-чах-ме
2 лице на-ре-че-ше на-ре-чах-те
3 лице на-ре-че-ше на-ре-ча-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарекъл съм нарекла съм нарекло съм нарекли сме
2 лице нарекъл си нарекла си нарекло си нарекли сте
3 лице нарекъл е нарекла е нарекло е нарекли са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях нарекъл бях нарекла бях нарекло бяхме нарекли
2 лице беше нарекъл беше нарекла беше нарекло бяхте нарекли
3 лице беше нарекъл беше нарекла беше нарекло бяха нарекли
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще нарека ще наречем
2 лице ще наречеш ще наречете
3 лице ще нарече ще нарекат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм нарекъл ще съм нарекла ще съм нарекло ще сме нарекли
2 лице ще си нарекъл ще си нарекла ще си нарекло ще сте нарекли
3 лице ще е нарекъл ще е нарекла ще е нарекло ще са нарекли
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да нарека щяхме да наречем
2 лице щеше да наречеш щяхте да наречете
3 лице щеше да нарече щяха да нарекат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм нарекъл щях да съм нарекла щях да съм нарекло щяхме да сме нарекли
2 лице щеше да си нарекъл щеше да си нарекла щеше да си нарекло щяхте да сте нарекли
3 лице щеше да е нарекъл щеше да е нарекла щеше да е нарекло щяха да са нарекли
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице наречал съм наречала съм наречало съм наречали сме
2 лице наречал си наречала си наречало си наречали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице нарекъл съм нарекла съм нарекло съм нарекли сме
2 лице нарекъл си нарекла си нарекло си нарекли сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм нарекъл била съм нарекла било съм нарекло били сме нарекли
2 лице бил си нарекъл била си нарекла било си нарекло били сте нарекли
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да нарека щяла съм да нарека щяло съм да нарека щели сме да наречем
2 лице щял си да наречеш щяла си да наречеш щяло си да наречеш щели сте да наречете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм нарекъл щяла съм да съм нарекла щяло съм да съм нарекло щели сме да сме нарекли
2 лице щял си да си нарекъл щяла си да си нарекла щяло си да си нарекло щели сте да сте нарекли
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих нарекъл бих нарекла бих нарекло бихме нарекли
2 лице би нарекъл би нарекла би нарекло бихте нарекли
3 лице би нарекъл би нарекла би нарекло биха нарекли
Повелително наклонение
единствено число множествено число
на-ре-чи на-ре-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род на-ре-чен
непълен член на-ре-че-ния
пълен член на-ре-че-ни-ят
женски род на-ре-че-на
членувано на-ре-че-на-та
среден род на-ре-че-но
членувано на-ре-че-но-то
множествено число на-ре-че-ни
членувано на-ре-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ре-къл
непълен член на-рек-лия
пълен член на-рек-ли-ят
женски род на-рек-ла
членувано на-рек-ла-та
среден род на-рек-ло
членувано на-рек-ло-то
множествено число на-рек-ли
членувано на-рек-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род на-ре-чал
женски род на-ре-ча-ла
среден род на-ре-ча-ло
множествено число на-ре-ча-ли