нарекли

Речник на българския език

1. нарекли — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

нарекли е производна форма на нарека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. нарекли — мин. деят. св. прич. мн. ч.

нарекли е производна форма на нарека (мин. деят. св. прич. мн. ч.).