нарекла

Речник на българския език

1. нарекла — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

нарекла е производна форма на нарека (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. нарекла — мин. деят. св. прич. ж. р.

нарекла е производна форма на нарека (мин. деят. св. прич. ж. р.).