напукан

Речник на българския език

1. напу̀кан прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

напу̀кана, напу̀кано, мн. напу̀кани, прил. По който са се образували пукнатини. Напукани ръце. Напукана земя.

Грешни изписвания (3)

  • напукън
  • нъпукан
  • нъпукън

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. на-пу-кан
непълен член на-пу-ка-ния
пълен член на-пу-ка-ни-ят
ж. р. на-пу-ка-на
членувано на-пу-ка-на-та
ср. р. на-пу-ка-но
членувано на-пу-ка-но-то
мн. ч. на-пу-ка-ни
членувано на-пу-ка-ни-те

2. напукан — мин. страд. прич. м. р.

напукан е производна форма на напукам (мин. страд. прич. м. р.).