масур

Речник на българския език

масу̀р съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. масу̀ри, (два) масу̀ра, м.
1. Цев за навиване на прежда и навитите върху нея нишки.
2. Диал. Царевичен плод със зърната.
3. Прен. Дълга къдрица коса.

Грешни изписвания (1)

  • мъсур

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-сур
непълен член ма-су-ра
пълен член ма-су-рът
мн.ч. ма-су-ри
членувано ма-су-ри-те
бройна форма ма-су-ра
звателна форма