макара

Речник на българския език

макара̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. макарѝ, ж.
1. Товароподемен механизъм с просто устройство; скрипец.
2. Калем или цев за навиване на конци.
3. Конците, намотани върху една цев. Купи две бели макари.

Грешни изписвания (7)

  • макаръ
  • макъра
  • макъръ
  • мъкара
  • мъкаръ
  • мъкъра
  • мъкъръ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ка-ра
членувано ма-ка-ра-та
мн.ч. ма-ка-ри
членувано ма-ка-ри-те
звателна форма