вретено

Речник на българския език

вретѐно съществително име, среден род (тип 54) редактиране

Значение

мн. вретѐна, ср.
1. Къса заоблена дървена пръчка, изтънена в двата края, която се използва за предене.
2. Спец. Част от предачна или тъкачна машина за навиване на прежда.
3. Спец. Част на машина (струг, пробивна машина и др.) във форма на пръчка с кръгло сечение, която се върти около оста си.

Грешни изписвания (3)

  • вретену
  • вритено
  • вритену

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. вре-те-но
членувано вре-те-но-то
мн.ч. вре-те-на
членувано вре-те-на-та