ос

Речник на българския език

ос — съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

оста̀, мн. о̀си, ж.
1. Специално обработена част, към която се закрепват колела, въртящи се машинни части. Автомобилна ос.
2. Права мислена линия, която преминава през геометрическа фигура или тяло. Земна ос.
3. Прен. Насока, последователност, в която се развива нещо.

Синоними

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ос
членувано ос-та
мн.ч. оси
членувано оси-те
звателна форма —

Връзки