калем

Речник на българския език

калѐм съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. калѐми, (два) калѐма, м.
1. Остар. Пръчица за писане на плоча, използвана някога в училище.
2. Разг. Молив.
3. Разг. Сметка, изчисление. Правя калем. Тегля калема.
4. Клонче от дърво за присаждане; присад.

Грешни изписвания (1)

  • кълем

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ка-лем
непълен член ка-ле-ма
пълен член ка-ле-мът
мн.ч. ка-ле-ми
членувано ка-ле-ми-те
бройна форма ка-ле-ма
звателна форма