маниерност

Речник на българския език

маниѐрност съществително име, женски род (тип 49) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • манеерност
  • манеернуст
  • маниернуст
  • мънеерност
  • мънеернуст
  • мъниерност
  • мъниернуст
  • манеернос
  • манеернус
  • маниернос
  • маниернус
  • мънеернос
  • мънеернус
  • мъниернос
  • мъниернус

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-ер-ност
членувано ма-ни-ер-ност-та
мн.ч. ма-ни-ер-нос-ти
членувано ма-ни-ер-нос-ти-те
звателна форма