маниерничене

Речник на българския език

маниѐрничене съществително име, среден род (тип 71) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • манеернечене
  • манеернечине
  • манеерничене
  • манеерничине
  • маниернечене
  • маниернечине
  • маниерничине
  • мънеернечене
  • мънеернечине
  • мънеерничене
  • мънеерничине
  • мъниернечене
  • мъниернечине
  • мъниерничене
  • мъниерничине

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ни-ер-ни-че-не
членувано ма-ни-ер-ни-че-не-то
мн.ч. ма-ни-ер-ни-че-ния
членувано ма-ни-ер-ни-че-ни-я-та