маниерен

Речник на българския език

маниѐрен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

маниѐрна, маниѐрно, мн. маниѐрни, прил. Неестествено изискан и внимателен; предвзет, изкуствен.
същ. маниѐрност, маниерността̀, ж.

Грешни изписвания (7)

  • манеерен
  • манеерин
  • маниерин
  • мънеерен
  • мънеерин
  • мъниерен
  • мъниерин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ма-ни-е-рен
непълен член ма-ни-ер-ния
пълен член ма-ни-ер-ни-ят
ж. р. ма-ни-ер-на
членувано ма-ни-ер-на-та
ср. р. ма-ни-ер-но
членувано ма-ни-ер-но-то
мн. ч. ма-ни-ер-ни
членувано ма-ни-ер-ни-те