стил
—
съществително име, мъжки род
(тип 1)
Значение
стилъ̀т, стила̀, мн. стѝлове, (два) стѝла, м.
1. В изкуството – система от елементи, които са подчинени на единна художествена закономерност. Готически стил.
2. Система от начини за използване на езиковите средства в речта. Научен стил. Лош стил на писане. Стилът на Вазов.
3. Система от елементи в някаква дейност – спорт, обличане, работа, обзавеждане и др., – която се характеризира с тяхното вътрешно единство, с тяхната общност. Къщата се характеризира със свой стил.
4. Вид, разновидност; маниер. Стилове на плуване.
прил. стѝлов, стѝлова, стѝлово, мн. стѝлови. Стилова черта.
1. В изкуството – система от елементи, които са подчинени на единна художествена закономерност. Готически стил.
2. Система от начини за използване на езиковите средства в речта. Научен стил. Лош стил на писане. Стилът на Вазов.
3. Система от елементи в някаква дейност – спорт, обличане, работа, обзавеждане и др., – която се характеризира с тяхното вътрешно единство, с тяхната общност. Къщата се характеризира със свой стил.
4. Вид, разновидност; маниер. Стилове на плуване.
прил. стѝлов, стѝлова, стѝлово, мн. стѝлови. Стилова черта.