маза

Речник на българския език

1. маза̀ съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. мазѝ, ж.
1. Диал. Мазе.
2. Остар. Склад за различни стоки.

Грешни изписвания (3)

  • мазъ
  • мъза
  • мъзъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-за
членувано ма-за-та
мн.ч. ма-зи
членувано ма-зи-те
звателна форма

2. маза — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

маза е производна форма на мажа (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. маза — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

маза е производна форма на мажа (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).