килер

Речник на българския език

килѐр съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. килѐри, (два) килѐра, м. Помещение без прозорец в жилище, предназначено за хранителни продукти, по-рядко употребявани вещи и др. Нашият килер е четири квадратни метра.
същ. умал. килѐрче, мн. килѐрчета, ср.

Грешни изписвания (1)

  • келер

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ки-лер
непълен член ки-ле-ра
пълен член ки-ле-рът
мн.ч. ки-ле-ри
членувано ки-ле-ри-те
бройна форма ки-ле-ра
звателна форма