зимник

Речник на българския език

зѝмник съществително име, мъжки род (тип 14) редактиране

Значение

мн. зѝмници, (два) зѝмника, м. Помещение под къща, обикн. вкопано в земята, за съхраняване на продукти и др.; мазе. Всяка къща има зимник.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • зимнек

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. зим-ник
непълен член зим-ни-ка
пълен член зим-ни-кът
мн.ч. зим-ни-ци
членувано зим-ни-ци-те
бройна форма зим-ни-ка
звателна форма