лъч

Речник на българския език

1. лъч съществително име, мъжки род (тип 1) редактиране

Значение

лъчъ̀т, лъча̀, мн. лъчѝ и лъ̀чове, (два) лъ̀ча, м.
1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи.
2. Спец. Във физиката — поток от частици с енергия. Рентгенови лъчи. Лазерен лъч.
3. Спец. В геометрията — права линия, ограничена само от едната страна.
4. Прен. Проблясък, просветление. Озарява ме лъч надежда.
5. Прен. Всяка линия на насочено движение. Шествието се разделя на три лъча, които тръгват в три посоки.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъч
непълен член лъ-ча
пълен член лъ-чът
мн.ч. лъ-чо-ве
членувано лъ-чо-ве-те
бройна форма лъ-ча
звателна форма

2. лъч съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

лъчъ̀т, лъча̀, мн. лъчѝ и лъ̀чове, (два) лъ̀ча, м.
1. Тясно снопче светлина, излъчвана от светещ предмет. Слънчев лъч. Светлинни лъчи.
2. Спец. Във физиката — поток от частици с енергия. Рентгенови лъчи. Лазерен лъч.
3. Спец. В геометрията — права линия, ограничена само от едната страна.
4. Прен. Проблясък, просветление. Озарява ме лъч надежда.
5. Прен. Всяка линия на насочено движение. Шествието се разделя на три лъча, които тръгват в три посоки.

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. лъч
непълен член лъ-ча
пълен член лъ-чът
мн.ч. лъ-чи
членувано лъ-чи-те
бройна форма лъ-ча
звателна форма