лъча

Речник на българския език

1. лъ̀ча некласифицирана дума (тип 500) редактиране

Значение

лъ̀чиш, мин. св. лъ̀чих и лъчѝх, мин. прич. лъ̀чил и лъчѝл, несв.; Какво. Разг. Отделям овце, кози от общото стадо или малки животни от майките им. Лъча своите овце. Лъча агнетата от овцете. Лъча ги, за да ги издоя.
лъча се. 1. — Отделям се, отбивам се. Вечер овцете се лъчат сами от стадото.
2. Прен. Деля се от хората, страня.
същ. лъ̀чене, ср.

Грешни изписвания (1)

  • лъчъ

2. лъча — ед. ч. непълен член

лъча е производна форма на лъч (ед. ч. непълен член).

3. лъча — бройна форма

лъча е производна форма на лъч (бройна форма).

4. лъча — ед. ч. непълен член

лъча е производна форма на лъч (ед. ч. непълен член).

5. лъча — бройна форма

лъча е производна форма на лъч (бройна форма).