легенче

Речник на българския език

легѐнче съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

вж. легѐн

Грешни изписвания (3)

  • легенчи
  • лигенче
  • лигенчи

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ле-ген-че
членувано ле-ген-че-то
мн.ч. ле-ген-че-та
членувано ле-ген-че-та-та