вана

Речник на българския език

1. ва̀на съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. ва̀ни, ж.
1. Голямо корито, обикн. чугунено, порцеланово, за къпане или за потапяне с лечебна цел, в което човек лежи или седи.
2. Спец. Плитък, разлат съд, в който се потапят разни предмети за обработка и промиване. Фотографска вана.

Грешни изписвания (1)

  • ванъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ва-на
членувано ва-на-та
мн.ч. ва-ни
членувано ва-ни-те
звателна форма

2. вана — ед. ч. непълен член

вана е производна форма на ван (ед. ч. непълен член).

3. вана — бройна форма

вана е производна форма на ван (бройна форма).