епруветка

Речник на българския език

епрувѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. епрувѐтки, ж. Спец. Широка стъклена тръбичка със заоблено дъно за лабораторни изследвания. •Бебе в епруветка. Спец. В медицината — плод, заченат в лабораторни условия, който след това се разполага в майката за доизносване.

Грешни изписвания (7)

  • епроветка
  • епроветкъ
  • епруветкъ
  • ипроветка
  • ипроветкъ
  • ипруветка
  • ипруветкъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. еп-ру-вет-ка
членувано еп-ру-вет-ка-та
мн.ч. еп-ру-вет-ки
членувано еп-ру-вет-ки-те
звателна форма