курорт

Речник на българския език

куро̀рт съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. куро̀рти, (два) куро̀рта, м.
1. Място или селище с природни дадености за лечение или почивка. Морски курорт. Хубав планински курорт.
2. Остар. Почивка, летуване на такова място. Бях на курорт.
прил. куро̀ртен, куро̀ртна, куро̀ртно, мн. куро̀ртни. Курортно място. Курортна такса.
Като (на) курорт. — Много хубаво прекарване или хубаво място. Живея като на курорт. На село е като на курорт.

Грешни изписвания (1)

  • корорт

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-рорт
непълен член ку-рор-та
пълен член ку-рор-тът
мн.ч. ку-рор-ти
членувано ку-рор-ти-те
бройна форма ку-рор-та
звателна форма