курортен

Речник на българския език

куро̀ртен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • корортен
  • корортин
  • курортин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. ку-рор-тен
непълен член ку-рор-т-ния
пълен член ку-рор-т-ни-ят
ж. р. ку-рор-т-на
членувано ку-рор-т-на-та
ср. р. ку-рор-т-но
членувано ку-рор-т-но-то
мн. ч. ку-рор-т-ни
членувано ку-рор-т-ни-те