купол

Речник на българския език

ку̀пол съществително име, мъжки род (тип 7) редактиране

Значение

мн. ку̀поли, (два) ку̀пола, м.
1. Сводова носеща конструкция с форма на полусфера или с друга овална форма.
2. Вътрешна част на полусферичен издигнат покрив.
3. Външната част на такъв покрив; кубе. Позлатен купол. Висок купол.

Синоними

Грешни изписвания (1)

  • купул

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-пол
непълен член ку-по-ла
пълен член ку-по-лът
мн.ч. ку-по-ли
членувано ку-по-ли-те
бройна форма ку-по-ла
звателна форма