купола

Речник на българския език

1. ку̀пола — съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • куполъ
  • купула
  • купулъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-по-ла
членувано ку-по-ла-та
мн.ч. ку-по-ли
членувано ку-по-ли-те
звателна форма —

2. купола — ед. ч. непълен член

купола е производна форма на купол (ед. ч. непълен член).

3. купола — бройна форма

купола е производна форма на купол (бройна форма).

Връзки