кубе

Речник на българския език

кубѐ съществително име, среден род (тип 65) редактиране

Значение

мн. кубѐта, ср. Външната изпъкнала (обикн. кълбовидна) част на купола на църква. Църква със златни кубета.

Грешни изписвания (1)

  • кобе

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ку-бе
членувано ку-бе-то
мн.ч. ку-бе-та
членувано ку-бе-та-та