кукувам

Речник на българския език

куку̀вам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

куку̀ваш, несв. Живея сам, без да общувам с хора, като кукувица. Вече няколко години кукува сама.

Грешни изписвания (3)

  • кокувам
  • кокувъм
  • кукувъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице ку-ку-вам ку-ку-ва-ме
2 лице ку-ку-ваш ку-ку-ва-те
3 лице ку-ку-ва ку-ку-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице ку-ку-вах ку-ку-вах-ме
2 лице ку-ку-ва ку-ку-вах-те
3 лице ку-ку-ва ку-ку-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице ку-ку-вах ку-ку-вах-ме
2 лице ку-ку-ва-ше ку-ку-вах-те
3 лице ку-ку-ва-ше ку-ку-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кукувал съм кукувала съм кукувало съм кукували сме
2 лице кукувал си кукувала си кукувало си кукували сте
3 лице кукувал е кукувала е кукувало е кукували са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях кукувал бях кукувала бях кукувало бяхме кукували
2 лице беше кукувал беше кукувала беше кукувало бяхте кукували
3 лице беше кукувал беше кукувала беше кукувало бяха кукували
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще кукувам ще кукуваме
2 лице ще кукуваш ще кукувате
3 лице ще кукува ще кукуват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм кукувал ще съм кукувала ще съм кукувало ще сме кукували
2 лице ще си кукувал ще си кукувала ще си кукувало ще сте кукували
3 лице ще е кукувал ще е кукувала ще е кукувало ще са кукували
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да кукувам щяхме да кукуваме
2 лице щеше да кукуваш щяхте да кукувате
3 лице щеше да кукува щяха да кукуват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм кукувал щях да съм кукувала щях да съм кукувало щяхме да сме кукували
2 лице щеше да си кукувал щеше да си кукувала щеше да си кукувало щяхте да сте кукували
3 лице щеше да е кукувал щеше да е кукувала щеше да е кукувало щяха да са кукували
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кукувал съм кукувала съм кукувало съм кукували сме
2 лице кукувал си кукувала си кукувало си кукували сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице кукувал съм кукувала съм кукувало съм кукували сме
2 лице кукувал си кукувала си кукувало си кукували сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм кукувал била съм кукувала било съм кукувало били сме кукували
2 лице бил си кукувал била си кукувала било си кукувало били сте кукували
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да кукувам щяла съм да кукувам щяло съм да кукувам щели сме да кукуваме
2 лице щял си да кукуваш щяла си да кукуваш щяло си да кукуваш щели сте да кукувате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм кукувал щяла съм да съм кукувала щяло съм да съм кукувало щели сме да сме кукували
2 лице щял си да си кукувал щяла си да си кукувала щяло си да си кукувало щели сте да сте кукували
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих кукувал бих кукувала бих кукувало бихме кукували
2 лице би кукувал би кукувала би кукувало бихте кукували
3 лице би кукувал би кукувала би кукувало биха кукували
Повелително наклонение
единствено число множествено число
ку-ку-вай ку-ку-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-ку-вал
непълен член ку-ку-ва-лия
пълен член ку-ку-ва-ли-ят
женски род ку-ку-ва-ла
членувано ку-ку-ва-ла-та
среден род ку-ку-ва-ло
членувано ку-ку-ва-ло-то
множествено число ку-ку-ва-ли
членувано ку-ку-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-ку-вал
женски род ку-ку-ва-ла
среден род ку-ку-ва-ло
множествено число ку-ку-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род ку-ку-ващ
непълен член ку-ку-ва-щия
пълен член ку-ку-ва-щи-ят
женски род ку-ку-ва-ща
членувано ку-ку-ва-ща-та
среден род ку-ку-ва-що
членувано ку-ку-ва-що-то
множествено число ку-ку-ва-щи
членувано ку-ку-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ку-ку-вай-ки