кукува

Речник на българския език

1. кукува — сег. вр., 3 л., ед. ч.

кукува е производна форма на кукувам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. кукува — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

кукува е производна форма на кукувам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. кукува — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

кукува е производна форма на кукувам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).