кукували

Речник на българския език

1. кукували — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

кукували е производна форма на кукувам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. кукували — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

кукували е производна форма на кукувам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. кукували — мин. деят. св. прич. мн. ч.

кукували е производна форма на кукувам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. кукували — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

кукували е производна форма на кукувам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).