кукла

мн. ку̀кли, ж.
1. Детска играчка, обикн. за момиче, с вид на човешка фигура. Играя на кукли.
2. Такива фигури, привързани с конци, за да ги движат, предназначени за театър; марионетка.
3. Прен. Обикн. високопоставена личност, която изпълнява чужда воля.
4. Прен. Добре облечена или прекалено издокарана, както и хубава, но бездушна или глуповата жена. Облякла се е като кукла. Гримирала се е като кукла.
прил. ку̀клен, ку̀клена, ку̀клено, мн. ку̀клени.
същ. умал. ку̀кличка, мн. ку̀клички, ж.
• Куклен театър. — Театър, в който ролите се изпълняват от кукли, движени от артисти.