куклен

Речник на българския език

1. ку̀клен прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

вж. ку̀кла

Грешни изписвания (1)

  • куклин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. кук-лен
непълен член кук-ле-ния
пълен член кук-ле-ни-ят
ж. р. кук-ле-на
членувано кук-ле-на-та
ср. р. кук-ле-но
членувано кук-ле-но-то
мн. ч. кук-ле-ни
членувано кук-ле-ни-те

2. Ку̀клен географски топоним в България (тип 195) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • Куклин