марионетка

Речник на българския език

марионѐтка съществително име, женски род (тип 41) редактиране

Значение

мн. марионѐтки, ж.
1. Кукла, движена с конци, в театър.
2. Прен. Пренебр. Човек, който изпълнява чужди желания и служи на чужди интереси.

Грешни изписвания (15)

  • мареонетка
  • мареонеткъ
  • мареунетка
  • мареунеткъ
  • марионеткъ
  • мариунетка
  • мариунеткъ
  • мъреонетка
  • мъреонеткъ
  • мъреунетка
  • мъреунеткъ
  • мърионетка
  • мърионеткъ
  • мъриунетка
  • мъриунеткъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. ма-ри-о-нет-ка
членувано ма-ри-о-нет-ка-та
мн.ч. ма-ри-о-нет-ки
членувано ма-ри-о-нет-ки-те
звателна форма