фигура̀нт
—
съществително име, мъжки род
(тип 7)
Значение
мн. фигура̀нти, м.
1. В театъра или в киното — участник в представление без текст, участник във фона; статист. Започна като фигурант.
2. Прен. Разг. Ръководно лице, което не взема собствени решения, а изпълнява нечии нареждания; безличен човек. Трябва ни истинският ръководител, а не фигурантът.
1. В театъра или в киното — участник в представление без текст, участник във фона; статист. Започна като фигурант.
2. Прен. Разг. Ръководно лице, което не взема собствени решения, а изпълнява нечии нареждания; безличен човек. Трябва ни истинският ръководител, а не фигурантът.
Грешни изписвания (3)
- фегорант
- фегурант
- фигорант
Словоформи
С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.
| ед.ч. | фи-гу-рант | |
|---|---|---|
| непълен член | фи-гу-ран-та | |
| пълен член | фи-гу-ран-тът | |
| мн.ч. | фи-гу-ран-ти | |
| членувано | фи-гу-ран-ти-те | |
| бройна форма | фи-гу-ран-та | |
| звателна форма | — | |