кормчия

Речник на българския език

кормчѝя съществително име, мъжки род (тип 39) редактиране

Значение

мн. кормчѝи, м.
1. Лице, което стои на кормилото на кораб.
2. Прен. Обикн. ирон. Мъдър ръководител.

Грешни изписвания (3)

  • кормчиъ
  • курмчиъ
  • курмчия

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед.ч. кор-м-чия
непълен член кор-м-чи-я-та
пълен член кор-м-чи-я-та
мн.ч. кор-м-чии
членувано кор-м-чи-и-те
бройна форма кор-м-чии
звателна форма кор-м-чи-йо